Въпреки приспивно-миролюбивото си темпо, тя не е нищо повече от отговор на първото парче в неслучилата се тава на ученическата група „Гола вода”: „Може би е странно (Автобиография)”. (Има и други отхвърлени заглавия, като "Наместо програма", например).
„Въпросната титулна композиция от невидел свят албум” започва с бодрото „Може би за теб това е странно/ че съм абсолютен идиот”. Ето как всякакви прилики с лиризъм, мирова скръб и мъдрост на селската чаршия се оказват неестествени.
Хората не се ли променят след 30 години? Това е въпросът, всъщност.
Да бъдеш идиот или не.
И отговорът е...